Останаха само парчета по пейката.
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие,
на смърча населили всички етажи.
И улици мокри с дюкянчета частни,
на нашето вчера му трябваха стражи.
Отвърнаха стъпките, плиснали в музика.
Шумящи тополи – девойки с чадъри.
Зелени и жълти танцуваха в туники,
а вятърът своята волност ми хвърли. ...