11.12.2008 г., 13:40 ч.
Останах неразбрана
Мъртва ли съм,
или просто отказах да дишам?
Друга отдавна не съм.
Сега, тръпнеща, към нереалното тичам.
В мътни, лъжливи морета се давих,
но неспокойният дух жалко протегна ръце...
Човешката завист и злоба не пожалих.
Преборих се! Душата ми на тях не ще се продаде!
Различията ни доказват, че сме хора.
Отдавна за разбиране отказах да се моля.
Далеч от мен с таз сладка, лицемерна отрова.
Единствено със слънцето от днес ще говоря.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ще преживееш всичко и ще видиш слънцето в очите на една прекрасна любов ! Пожелавам ти го !
-
Положителни струи...
-
...когато говоря със слънцето, то само ме слуша и топли ли топли...е, понякога прекалява......така,че и то не е идеалния събеседник....по-добре да си вземеш "слънчеви очила" за взаимоотношения с хора...........
-
И на мен ми хареса стихчето,прекрасно е
-
Благодаря както за положителните мнения, така и за отрицателните!
-
На мен пък ми хареса много! Истинско е и изпълнено с чувство! Поздрави Веси, и не се отказвай!!!
-
Здраво,здраво!Радва определено...и ти желая да имаш мнооого силен глас-чак слънцето да те чуе....поне то да те разбере!
-
Продължаваш, поне що се касае до мен - да си неразбрана!
-
Жива си, Веси.Нали пишеш.
За мен поезията значи живот... -
Не ми нареса формата на стиха.Нито бял...нито класически.
Не са спазени изискванията за всеки един от тях.
По този начин съдържанието се размива.
Лично мнение! -
болка е...но ти си прекрасна...с обич.
много хубав стих. -
Страхотна си!!!И от фалшивите ценности те боли!И мен ме боли!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
