zahvurlen (Александър Охрименко)
37 154
26.10.2008 г., 9:15 ч.

Останахме... "Непроменени"... 

  Поезия » Гражданска
889 0 10

Остана само чаша вино –

наполовина празна или пълна?

Една изгасваща камина

те чака с мен да се завърнеш.

 

Остана само порта мрачна,

притворена за твойте стъпки...

Една мечта и блян невзрачни,

за недоизживяните ни тръпки...

 

Остана само миг надежда,

разтегнат с плач през вековете,

бледнеещ в липсата от нежност

от хладния ни свят отнета.

 

Монета в джоба ми остана –

едно продупчено петаче.

Да ти го дам желая само,

ала не мога да заплача...

 

Останаха едни окови,

които тъй добре ги зная –

износени, а толкоз нови,

В сърцето ми дрънчат потайно.

 

Детството остана рана.

Мислите - останаха катран.

Всъщност нищо не остава,

когато ти останеш сам...
 

Останах... трябваше да тръгна...

Оставам сам със свойта вяра.

Останах – горделив... прегърбен.

Останах... в дупката на звяра...

 

Останахме... без чувства, дом.

Останахме с очи без капка плам

под небосвода – нашия подслон.

Едно "Остана..." остана да ти дам:

 

Остана Ти... Останах Аз...

Остават хората студени.

Остана да шептим без глас,

Невярващи... "Непроменени"...

© Александър Охрименко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??