Crimson (Аделина Стоянова)
21 26
5.03.2010 г., 21:31 ч.

Остани 

  Поезия
726 0 1

Когато небето на сухите истини
рухне като ранено крило
и, свита под град от летящи парчета,
опра във фантазиите си чело -
остани до мен.

В тълпата, вътре в тази студена
мелница от очи и лица,
когато светът е шарена лента
отвъд обсега на моите сетива -
остани до мен.

Когато захвърля празните чаши
на думите по някоя врата
и избягам от всички  с табелка "приятел", 
от двуликите им лица -
остани до мен.

© Аделина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??