29.11.2010 г., 16:19 ч.

Остани 

  Поезия » Любовна
1204 0 10

Макар от студ ръцете да треперят,

а хлад в душата мрачен да цари -

аз още вярвам - пак ще те намеря

и ще те моля вечно - остани...

 

Макар от лед и мраз да си изваян

и да не можеш да обичаш ти -

на слънцето  за тебе ще призная

и с мойта обич ще те разтопи...

 

Макар да идваш и да си отиваш,

а в моите очи все тихо да вали -

ще те догоня и ще те обичам...

и вечно ще повтарям - остани!

 

© МимеТО Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??