13.01.2014 г., 18:13 ч.

Остани 

  Поезия
547 0 0
Сърцето ми ранено отново от лъжи,
не си тръгвай – остани.
Счупено на две се моли,
не си тръгвай – остани.
Твърде късно ли е?
Не знам, просто остани.
Нека ме боли,
не си тръгвай – остани.
Нека да кърви,
нека да боли,
но ти ОСТАНИ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Всички права запазени

Предложения
  • ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...
  • Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...
  • Клада Не заигравай с мен – ще изгориш! Пламъци душата ми терзаят... Ако стихнал огън лумне призори, ...

Още произведения »