29.12.2006 г., 15:24 ч.

ОСТАНИ, ЛЮБОВ... 

  Поезия
1278 0 32

              Остани, Любов...

    

  еddie (Ивайло Яков)  &  Белоснежkа

 

 

Ти пролетна радост, изтъкана във цвят,

тръгни си навреме, аз нося слана!

Душата ти сгрява целия Свят,

а моята в лед – скована душа!

 

От лед не боя се, сърце е жарава...

искрица от въглен на тебе ще дам.

В очите ми огнено слънце изгрява –

ела, докосни ме, вземи моя плам...

 

И си малка, невинна – лъчисто дете.

Иди си навреме, аз съм лош и порастнал.

Тръгни... опази туй жарко сърце,

мойто навеки е с пламък угаснал.

 

Пожарите мъртви с любов ще разпаля!

Защо ме прогонваш?! В душата вали...

Ти рано роден си, но даже  нехая...

че късно разцъфнах пред твойте очи!

 

Ти - пролетен пóвей, цвят теменужен -

копнеж неочакван по пътя ми прашен...

Моя радост, тръгни си – за мен незаслужена!

Сърцето ми палиш… така съм уплашен...

 

До лудост обичам те! Как да си тръгна?!

Отново се раждам… възкръсвам,  дете!

Със нежна целувка страха ще изтръгна…

“Остани!” – прокънтява съживено сърце!

 

 

декември, 2006г.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??