Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ...

Признание получило едно сърце...
Прегърнато от другото сърце...
И час по час любовта се сгушва...
И като девически екстаз
даровете си по земята пръсва...

Обичам те... завинаги признавам!
Обичам те... на себе си в полунощ те завещавам!

Обичам те... смилълът намирам!

Обичам те... в теб себе си откривам!

Не искам вече маски и лъжи...

Нямам сили пак да плача...

Не искам фалшиви ласки и излъгани мечти...

Заклевам те! Не бъди на сърцето ми палача!

В тази мрачна нощ...

В черния разкош... себе си на тебе завещавам...

И точно в полунощ изпълни ме със страстния си покой!

Обичай ме! Не ме проклинай! Остани завинаги мой!