Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ...
Признание получило едно сърце...
Прегърнато от другото сърце...
И час по час любовта се сгушва...
И като девически екстаз
даровете си по земята пръсва...
Обичам те... завинаги признавам!
Обичам те... на себе си в полунощ те завещавам! ...