3.08.2013 г., 22:45 ч.
Бездомникът
И той от майка е роден,
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.
Какво ли детство е живял,
каква ли тъжна младост;
какво е взел, какво е дал,
обречен все да страда?
Поглеждам го с добри очи
и бързам да отмина.
Край мене и светът мълчи,
забравил що е милост.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
.."пълна чаша самота изпих"..обикновено цял живот избягваме това състояние на "самота"(което си е всъщност уединеност),в което няма нищо лошо,а тъкмо напротив-в него е истинското ни лице..но,което непрекъснато избягваме.. и накрая разбираме,че нещо важно сме изпуснали,но не знаем какво точно..и пак поглеждаме навън,извън нас,към света на егото ни,с неговите илюзии,за радост,щастие,пълнота...
-
Така е, Краси. Основен признак на старостта не е количеството на годините, а изчезването на желанията и радостта. Което може да се случи и на младини...
-
Може би когато човек започне да си дава сметка че прави разни неща за последен път... тогава остарява. Особено ако любовта е първото в списъка...
-
Благодаря за посветените стихове и за милите, ободрителни думи!
Бъдете млади, влюбени и обичани!
-
Чудесно...не знам още как става, но сигурно е така?!
-
Какво е това остаряване? Няма такова нещо!
-
Тц, не се отказвам лесно от любов и за радости копнея страстно!
Е има мигове на самота и тъжна мисъл, но никак няма да се даваме на тях, я!
Привет Ели -
Не е "пълна чаша самота" щом извира поезия...
Понякога собствените чувства и мисли, вникването в себе си, би могло да бъде особено стойностно.
Харесах стихотворението! Поздрави! -
"И не напук. И не, за да доказвам.
Аз просто съм създадена така:
в мен тайна сила пътя ми показва,
в пустиня да съм, ставам на река."
Ето това остаряване ми допада повече!
Но между чашите на празника какви ли не мисли не спохождат човек!
Нормално е.И е красиво описано. -
Днес е облачно Небето, тъга те е обзела
и не виждаш слънцето и радостта.
Сякаш празно е сърцето, по самотен път поела
и си мислиш, че я няма Любовта.
Ще изпратя бързо ветрове попътни
да разсеят тези мисли и да видя ведри Небеса.
После ще погаля твоите коси с длани
и ще видиш как с обич стават чудеса.
---------------------------------------------------
Хубав, кратък и наситен стих!
Сменят се чувства както сезони,
обич, копнеж и тъга!
Понякога за миг е стаена,
но винаги в нас е Любовта!
Поздрави и усмивки, Ели! -
И стихове ще има, и краят ще дойде...
Благодаря на Вальо и Мария! -
Днес - усещане за старост, а утре...може би друго! Тогава ще се роди и друг стих! Поздрави!
-
А какво да кажем ние, с гайдите! Поздрави, Ели!
-
Благодаря на всички за съпричастието към моите тъжни мисли.
-
Много ми хареса!
-
Да разговаряш с Бог е мъдрост, а не остаряване.
Поздрави, Водице! -
В тъгата също има смисъл - тя идва с помъдряването!!!
-
по добре, че написа този стих
-
Харесах!
-
Една жена на 33?!
И това ще мине и ще бъде хубаво!
Хареса ми краят с черната самоирония! -
Разбирам те и споделям мислите ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
