Умориха се думите... скриха се.
Неизказано тъжни отминаха.
И в безкрайното тихо усмивките
помрачиха се... сякаш застинаха.
И със длани студени попиваме
мокри капки, по бузите стекли се.
Натежалите спомени търсим и
рисуваме с тях по постелите.
Във стенания чезнат целувките -
от душата откъснати мигове.
Днес събирам остатъка в шепите
и дарявам го с обич на другите.