Zlatka` (Някоя)
114 159
24.04.2008 г., 15:22 ч.

Оставам 

  Поезия
556 0 3

 

Оставам

 

 

Нищо, че е есен, аз оставам с теб,

оставам тук, пред десетките години,

пред жълтите ни спомени и малкия ни свят,

пред зелената ни младост, която си отива.

 

Нищо, че е тъмно, аз оставам тук,

за да чувам още тихичко как дишаш,

как се усмихваш на нежен и лиричен звук,

как мислите чета ти, без да ги изричаш.

 

Нищо, че е хладно, до теб оставам аз,

защото зная, че можеш да ме стоплиш,

защото в този късен и за двамата ни час,

ми казваш всичко, без да ми говориш.

 

Защото знам, че още виждаш в мен,

не времето, а твоето момиче,

а от погледа ти нежен, топъл и смутен,

аз разбирам, че още ме обичаш.

 

Защото тръгнах смело някога със теб,

накъде отивах - и до днес не зная.

Но до днес до мен бе твоя силует

и знам, че той ще продължи със мен до края!

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??