Оставих те в съня, а сутринта те търсих,
Оставих те в нощта, денят изригна с теб.
Намерих те, вклинил се във сърцето,
И късам плът, не знам за кой ли път...
Със скалпел режа всички части,
Където си жигосал свойто име,
И татуирам върху раните контрасти -
Цветя и ангели, гарафи с вино...
Със Демоните вече сме на "ти",
Зловещият им смях е като песен.
"Обичам те" отдавна ми звучи
Като сюжет на погребалната процесия...
Ще те заровя. С почести, свещеник.
И плоча ще гравирам с кръв,
И свещите ще паля всеки делник,
Но не за теб, а в името на моя път!
© Елена Даскалова Всички права запазени