Оставам сам
Направен от кал си пълзя във калта.
Неопръскван със кал – пак съм кален.
И накрая, когато дочакам дъжда,
се разкисвам във образ печален.
Пред лицето на Бурята ставам на прах
и топя се при допир с морето.
Треперя от студ в първородния страх
на куче заченато в грях.
Но ето детето, което разхожда се в тихата майска гора:
спъва се в камък, удря коляно и пада право в калта.
Но бог е създал и калта. ...