тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
23.03.2009 г., 12:22 ч.

Оставане 

  Поезия » Любовна
660 0 14

Оставям ти пътечка да ме водиш,

да бягаш с мен във абсолюта,

с човешка метаморфоза

да правиш чист контура...

 

Оставям ти видение да следваш,

да пълниш липсващите части

и ваеш нежни силуети,

в хармонично цветни вази.

 

Оставям ти сълза...

С целувка да попиеш...

Оставам не сама...

На своето "бесило"...

 

 

(Провокирано - първо от коментара на Весела Йосифова към "Златно бесило" на

Николай Стойчев и самото проникновено стихотворение - с благодарности!)

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??