Оставаш там

Оставаш там...в писмата неизпратени,

където мастилото чака да пие

сълзите ти....мечти и копнежи изплакани

по обща пътека в гората и "ние".

Оставаш там...във сънища недосънувани,

настъпани от утрото...за край,

как уморено лягат дните несбогувани

с лъжата за самотния ни рай...

Оставаш там...в мълчанието на камбаните,

езиците им слепнали за "вчера".

Как да продължа, болят ме вече раните

от скитането в думи, дето не треперят.

Оставаш там...и времето е спряло, 

а всичко предвидимо е излишно.

Стрелките чакат в спомен без начало,

когато има болка...винаги е лично.