ОСТАВИ ГИ!!!

Остави ги... всичко върху мене остави...

Остави ги... всичките твои следи!

Върху тялото ми с пръсти рисувай мъки.

С устни отпечатай всичката си скръб.

АЗ съм тук, за да съм ТУК

и нито тя, нито ти, нито друг

ще те стопли с коси от сатен и памук.

Само тук, само тук, само тук -

в душата ми - за тебе кът ще открия.

Какъв кът? С цялата ще те покрия!

Примижавам, през мигли твоят образ прозира.

Как върху мене рисуваш твоята орисия.

И себе си изгубвам – теб да намеря,

от толкова драски нека треперя

и с твоята мъка изцяло се слея.

Аз съм тук, само тук и съм тук и сега...

И сега, и вчера, и утре, и винаги така!

Разкъсай душата ми с двете си ръце -

тя за това е, на теб нека ти е добре.

Сърцето ми смачкай, само за теб го вземи -

то за това е - да го боли, то ще мълчи.

Мислите, думите, всеки копнеж,

всяко чувство са в мене запалена свещ,

изгаси ги, пали ги и пак ги гаси -

те за това са - нека гори, и гори, и гори.

Изтрий всяка моя мечта!

Създай всяка моя сълза!

Тези очи за какво са – да плачат.

Това тяло за теб е – взе ми го.

Даже насила.

То ти принадлежи!

                                               Накажи го!!

Че други го имаха преди.

И вземи ми всеки спомен от тях.

Изтрий ги от мен, както от теб тревоги трия аз!

......

За теб ще съм вечно прекрасна.

Ела, вземи ми ПОКОЯ!

Нека бъда нещастна -

нещастна, но ТВОЯ!