Остави ме да си тръгна и да съм сама,
така горчиви са сълзите, тъна в тъмнина -
да поглеждам настрани, не, не искам, знай,
не искам да виждам как наближава този тъжен край.
Ах, как боли, когато любовта се превърне в омраза
и когато разбера, че всичко хубаво вече в сърцето не го пазя.
Искам да разбера кой сгреши - аз или ти.
Късно е да се виним - по-добре да си простим.
Остави ме! Не те съдя за нищо, не съди ти мене.
Всичко беше до вчера, днес е губене на време.
Преди час бях решила да ти простя лъжите,
но невъзможно е сега - празни са душите.