knqza (Даниел Стоянов)
162 145
16.05.2006 г., 1:08 ч.

ОСТАВИ МЕ ДА СИ ПОМЕЧТАЯ 

  Поезия
803 0 9
Остави ме да си помечтая,
да се слея в едно с мойте фантазии.
Да запълня с тях пропастта в душата си,
която времето със шепи издълба.
Остави ме да се върна назад,
за да мога да кажа това, което премълчах.
Да мога да изпълня това, което не обещах
и поискам прошката за това, че поругах.
Остави ме да потъна пак в нейните ръце,
да намеря брод сред сладката омая,
да целуна устните и кадифе
и за миг почуствам, че съм в рая.
И онази нощ съдбовна сам да променя,
как не тръгвам, как не заминавам.
Как и давам цялото сърце
и живота и спасявам.
Остави ме да си помечтая още миг поне.
Толкова ли грешки сам направих...
Ех, бързаш пак да влезеш в мен, реалност,
и проблемите от вчера да забравя.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??