ОСТАВИ СИ САМО СПОМЕН
Извръщам поглед настрани,
не смея даже и да те погледна...!
Очите ти... препълнени със сълзи,
сега те моля да извърнеш!
Аз знам, за тебе съм богиня,
за теб съм всичко, целия ти свят...!
Но аз отдавна съм една пустиня,
без мен ще бъдеш много по-богат!
Отдавна съм разграбена от всички,
отдавна е порутен моя храм.
Недей събира парчетата отломки,
не ще намериш нищо свое там!
Не ме поглеждай с тоя поглед!
Завинаги от мене извърни очи!
Остави си само смътен спомен...
за една пустиня... и твоите сълзи.
© Христина Георгиева Всички права запазени