Оставих сърцето да се влюби,

но тази любов ще ме погуби.

Тя е грешна, забранена

и плаче душата ми от болка сломена.

Тя в мене всичко преобърна -

нощта в ден превърна.

И в очите ми блестят сълзи,

а не радост, както преди.

Много го обичам аз,

но няма бъдеще за нас.

И чувствата неизказани в мен -

бавно ме убиват ден след ден...

Дъх едва си поемам,

но съдбата си трябва да приема.

Длъжна съм да мълча

и далече от него да стоя.

Ах, мое сърце -

молих ти се като на дете.

За любовта не отваряй широко врати -

ще плачеш в мене с кървави сълзи.

Но ти не ме послуша

и знам, че да бъдеш обичано имаш нужда.

Но колкото и да искам да бъде мой,

най-неподходящият е той.

Вечер с мисълта заспивам,

че не мога да го имам.

Ранено си ти, сърце -

не мога да те излекувам, дори да сложа на теб и двете си ръце.