Във старото легло май бях по мярка.
Сега съвсем не се намираме в широкото.
На тясно зор се диша. Скърца, трака...
Поне пък щем, не щем се и докосвахме.
Не знам защо не те прегръщам често.
Не ми достига въздух от препиране.
На първо четене изглежда лесно,
а някак си душите ни не го разбират...
Ще кажеш: - Идвало отвътре!
Ще ти отвърна вероятно: - Дай ми време!...
Дано по-бързо да се мръкне,
че не е по вкуса ми тази тема... ...