Живееш живот непредсказуем
и истините са нелепи просто.
Със своите кошмари не воювай,
потърси макар и малък остров.
Дори атол да бъде - непристъпен,
със стенещи вълни в прибоя,
където ще забягваш много пъти...
За удавника - спасителния пояс.
И започне ли твойта съдба,
от камък стена да иззижда,
а в душата - разлом - пустота...
Не забравяй там да отидеш.
Ще те галят тишина и покой,
ще почувстваш там ласки горещи.
Зад вълните на бурен прибой,
самотата с любов ще те срещне.
Този остров изглежда пустинен,
от мечтите ти в миг сътворен.
Там душа във душата се взира.
Твоят храм, необятен, свещен.
© Найден Найденов Всички права запазени