Как да протегна ръка
и да те стигна, момиче.
Аз съм замесен със кал,
ти - с въздъх птичи.
Нека си кажем кротко
кой от кого бяга.
Любовта ни е лодка
между два бряга.
Нека я прекатури
(ако е волята свише)
по-добре адска буря,
вместо затишие.
Затова с думи остри
срязвай сън и измама.
Самотата е остров
за двама...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени