valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
25.12.2010 г., 20:46 ч.

Островни размисли 

  Поезия
577 0 3

Тук и слънцето даже студее.
Вятър смуче от моята плът.
Вместо птички, моторите пеят
и огласят с ръмжене деня.

Има паркове чудно красиви,
но са някак горчиви за мен,
като зная, че мойта Родина
е извезан Божествен гоблен.

Съпоставка не мога да правя,
но въпрос ме измъчва - души:
Как над мойта красива България
да изгреят английски звезди,

всеки в нея да бъде спокоен
и да има човешки права?...
Днес бучи във ушите ми воят
на народ, прокълнат в нищета.

Политиците слепи проклинам!
Хапя устни и пия кръвта!
Моя мила, неземна Родино,
нека с теб се измерва светът!

Искам в теб да посрещам зората,
искам в теб да живея до край,
но сълзи ми задавят душата,
че превърнаха в Ад твоя Рай!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето виждаш ли,Вальо,няма добра и моя чужбина за хора ,които като теб мерят нещата.Има само една добра и моя-Родина.Гневът е толкова по-силен,колкото по-красива и обичана я виждаме.Поклон за отношението и поздрави за таланта!Нека бог бди над теб!Нужен си на България.
  • Горчиви думи от които болят сърцата!Наистина рая е превърнат в ад!Дано твоя "ад" е по-малък!
  • Прониза ме!

    Желая ти топло слънце, Вальо.
    И смисъл да се върнеш в Родината.

    Бъди щастлив през новата година!

Предложения
: ??:??