31.07.2020 г., 8:55 ч.  

Освети ме по пътя, моя бледа Луна 

  Поезия » Любовна
1079 0 1

В тихата нощ на далечното разстояние

което ни свързва в копнежа

на ръцете ни да се слеят...

Напомнят ми с плисък вълните

за твоите устни -

Морето ми пее когато те няма, Любима!

 

Вятърът нощен

сплита на расти косите си черни

С аромат на полски цевтя и солено ...

Прелъстително нежна,

толкова тайнственна

като теб е със мен тази Нощ!

 

Намирам Те,

губя се

и се намирам...

 

Ще издържа ли отново? 

Създадени за пътя

на дългото скитане устремено към теб

са краката ми силни!

 

Освети самотата ми в пътя, моя бледа Луна!

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??