22.11.2011 г., 16:28 ч.

Освободената 

  Поезия
1023 0 5

Бял гълъб в шепи държа

и попивам от духа му на птица,

свободна съм в мислите си на

въздух

и полети без очертания,

духът ми бе затворен в бутилка,

в която сама сипвах отрова

и се разпадах на атоми,

докато не счупих стъклото

с красив ум и свободно сърце

и не литнах при птиците.

Все още кръвта ми изтича на

капки

и парчетата стъкло ги вадя

без пръсти,

но спря да ме боли като

за умиране.

Очите ми са сини и в синьо

се разтваря,

обичам въздуха и кислорода

на глътки,

летя и падам и отново се

издигам,

защото искам да бъда птица.

 

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??