едимах
44 695
30.12.2018 г., 12:14 ч.

Освобождавам те от себе си 

  Поезия » Любовна
880 0 4

Не ме подреждай и днес,

заради снежните преспи

от зимните бури

в душата ми.

 

Преплувах дългото мълчание

с горчивия привкус

                        на тъгата.

Всеки ден когато ми липсваш -

разбрах - поука е...

И поставих Твоя Път,

пред Моя.

 

Разминахме се!

Защото ти не бе с мен,

заради болката от карма -

нам отредена.

 

Ако в живота грешките са верни,

не случайно - Творецът ни срещна

в поетичен покров.

И не пожела да сме заедно,

за да Осъзнаем – какво е

неотредената

любов!

 

Пред мисълта - няма препятствия!

Тя не може да се състари...

Все още означаваш много за мен...

Колкото и да струва,

толкова и в мен

ще боли!

 

И ето защо - освобождавам те -

о, скитнице на сънищата ми!

Освобождавам те – от себе си.

 

Получих адски много...

Позволи ми още, 

          още да те обичам -

толкова прекалено,

че сърцето нека 

не издържи!

 

Дори дотогава

и твоето кога откаже,

то Моето вечно -

ще ти принадлежи!

 

29.12.2018

 

 P.S:  Благодаря Ти за Страданията,

за Болката и за Просветлението...

И за света друг  - през твоите очи.

И за оня празен стол

с букет от цветя -

недокоснати.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова много казваш със стиховете си...
    И втъкаваш мъдрост във всеки.
    С Таня.
    Благодаря!
  • Благодаря Ви, Светла, Таня!.. Болка и любов е, нямах представа как трябва да се опише. Просто тръгнах и отразих онова, което ми идва отвътре. Извинявам се за тази неподреденост...Благодарен съм Ви, за подкрепата, бяхте при мен и...Весели празници!
  • Обичам да чета стиховете ти. Без излишна помпозност, без сложни философски изилияния, а толкова изпълнени с поезия!
  • Красиво...
Предложения
: ??:??