forsaken_light (Роксана Медичи)
80 83
12.06.2006 г., 16:41 ч.

Осъдена насън 

  Поезия
673 0 3
Там цветя не ще цъфтят отново,
лишено от живот е това поле.
Бризът сол посипва над тревата,
подарък от дълбокото море.
Бездънно... синьо... за небето ви разказвам,
за неговите светли висини,
надолу по брега безлюден,
когато облаците любят се с вълни.
Изгори ме слънце, както изгори тревата,
напролет ще се върна пак,
сега лежа върху земята
и бленувам островите в синкав мрак.
Копнея танцът ми да продължава
във приливи и отливи безкрай,
водата пясъкът да притежава...
но за мен отдавна няма рай.
Забравена съм и от Бога
и от дявол грешен тук,
истинската ми присъда
я сънувам за последен път.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??