Души, осъдени да страдат,
да живеят празен, пуст живот.
Души, оставени на воля,
да пропиляват своята любов.
Души, осъдени на самотата,
без хубав ден със слънчеви лъчи.
Да бягат те през пустошта,
да не чувстват болката дори.
Души, осъдени на безпощада,
да живеят, ала ден за ден.
Да нямат капка радост в сърцата
и мрачен, сив да бъде всеки ден.
Осъдените души на съдбата
са всички тези в горни редове.
Тези, пропилелите в мрака
не само чуждото, но и собственото си сърце.
© Бойка Миркова Всички права запазени