stel88 (Стеляна)
80 1788
13.01.2013 г., 19:13 ч.

Осъзнаване 

  Поезия
891 0 5

Прегръдка, за да ми кажеш в ухото,

че се прибрах и съм добре дошла,

но без крила и без шапка червена.

Домът е чист, скърца под краката,

с аромат на сапун и мекици.

 

Но защо се наложи да го напусна?

Не исках щастие, а вид оцеляване.

 

 

 

 

Ръбът му дори не е краят на трамплин,

а долу не чака синята коприна на водата.

Ще скоча с надуваемо зайче,

да не потъна в пушека на смъртния огън.

 

А много желаех да съм от децата,

които продават бисквити, като по филмите,

исках и от тяхната пурпурна Коледа,

и от подредения уют и настроение.

 

 

 

 

Но сънливо и късно е вече,

и студен е кондензът по очилата

на нощта, която с тромави лапи

лакомо изхруска снега и дори не мигна.

 

Ще рече ли това, че нямам нищо,

даже ако взема на заем от заема на съседа...

И ще ми трябва ли и живот на заем,

за да го върна?

 

 

 

 

Няма безгрижно детство и успехи след него,

не защото сатър подкастря крилата,

а защото просто липсва корен.

Само от време на време в тясната ваза

наливат аспиринова вода,

за да вярваш, че живееш.

© Стеляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пропуснала съм този прекрасен стих!
  • Много хубави мисли, много интересни, с очевидни философски докосвания...
    И освен това - създаваш картина, истинска и усещаща се!
  • И аз благодаря за думите
  • Благодаря, Ив, че никога не ме забравяш
  • Знаех си, че ще се завърнеш, Стели! С рошавите си мисли и непревзетото си сърце! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??