tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
31.05.2016 г., 13:06 ч.

Осъзнаване 

  Поезия » Любовна
606 1 8

Той може би подтиснал е скръбта.
Заровил я във дупка, на дълбоко.
Поискал днес, по детски, на игра,
живота си да продължи. Жестоко!
Но колко сам ще издържи така?
Година, пет... а може би докрая?
Залъгвайки невръстната душа,
не знае, че така не стига Рая.
Любов не се подменя със лъжа,
не се запълва с псевдообич блага.
И колкото да бяга от света,
от себе си не може да избяга.
Ще дойде миг навътре ще се взре.
Въпросите не ще са два, а много....
Защо заровил е в калта сърце,
загърбил светлината топлоока ?
Тогава ще последва тишина,
изпълнена със мисъл безсловесна,
че който сам отрича любовта,
обрича се на орис, най-безчестна.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и от мен, Таня! Любовта е просто Любов и няма половин такава, който питае Любов трябва да има смелостта да я изживява.
  • Много добре казано. Поздравления.
  • Благодаря ви!
    Много често предаваме истинската любов, често защото гроздето е кисело, и търсим псевдото. Прав си, Гаврил, често ставаме жертава не само на възприятията си, но и на лъжата!
  • "Любов не се подменя със лъжа"

    Права си, Таня! Поздрав!
  • Харесах много.
  • "Любов не се подменя със лъжа,
    не се запълва с псевдообич блага.
    И колкото да бяга от света
    от себе си не може да избяга."Харесвам стиховете ти,Таня!Поздрав и за този!
  • Грабваш, Таня! Човек често става жертва на възприятията си.
    Поздрави от мен!
  • Красив, силен и емоционален стих. Поздравления!
Предложения
: ??:??