28.07.2007 г., 15:09 ч.

От час по психология 

  Поезия
1154 0 3
Не ме е страх да съм сама,
Не ме е страх да ме боли сега.
Дори го предпочитам
Пред това, да се оплитам

В нови мрежи, изтъкани
От лъжи и измами.
Сама се крия в тъмнината -
Крия се от себе си и от душата.

Не се страхувам от смъртта дори -
Само тя ще ме спаси.
Знаейки, че съм сама,
Ще бродя пак в нощта...

Ще се скитам,
Ще умирам,
Ще запазя свойта чест
И не ще заплача, не...

Сълзите ще прикрия
С звездния прашец, искрящ.
Нова болка, своя, ще открия
В стихващия, гаснещ мрак...

© Диана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??