21.05.2011 г., 1:41 ч.

От ден до пладне е от шест до пет... 

  Поезия » Любовна
1407 0 26

 

Когато имах нужда от подслон,

единствен само вятърът предложи

останките от нечий чужди дом

в основите на моя да положи...

 

Когато имах нужда от лице,

с което да прогоня самотата,

протегна само вятърът ръце

и кротко ме погали по косата...

 

Когато имах нужда от кураж

да тръгна надалеко и завинаги,

събра ми вятър в шепичка багаж

и тръните от пътя ми изрита...

 

Говореха, неверен бил... Проклет.

И никъде за дълго не оставал...

От ден до пладне и от шест до пет -

след него ни следа от обещаното...

 

Изгубена в света като врабче,

отворих му вратата и зачаках...

Дори да е за ден, от шест до пет,

до мен ще знам, че спирал се е някой...

 

Дори да е за ден, от шест до пет,

избягала е нейде самотата...

Понякога е печеливш билет,

макар за кратко, да прегърнеш вятър...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето това харесвам в твоите творби: многообразието на темите и изразните средства, с които запленяваш!
  • Благодаря ви момичета и момчета.Благодаря.
  • Невероятница си!
  • Отвори широко вратата за вятъра, Доче! Той винаги оставя следи!
    !!!*
  • Знам, че като дойда, ще прочета нещо хубаво!
    Познавам този вятър!Той винаги е с различни имена.
    С обич!
  • "...Изгубена в света като врабче,
    отворих му вратата и зачаках...
    .........................
    Понякога е печеливш билет,
    макар за кратко, да прегърнеш вятър..."
    !!! Много е хубаво!
  • Уникално добро!
    Поздравления, Доче!
  • БРАВО!
  • Силен и красив стих!
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Силно и красиво!
    Изкуство е да прогониш самотата и да се насладиш на прегръдката на вятъра.
    Поздрави!
  • щедър е вятърът
    и обичащ...
    защото
    много видял е
    и знае,
    как му се радват
    поетите,
    как до болка
    красиво
    благодатно и нежно
    го вписват
    в своите стихове...

    *
    Доче мила, невероятно красива и истинска
    е поезията ти...затова те обичам, сърдечно те прегръщам..
    не забравяй да оставяш винаги вратата си
    отворена за вятъра...с обич за теб..
  • Страхотен!
  • въздействащ!
    Прегръщам те Доче!
  • много е хубаво
  • усмихни се

    Вятърът прескочи планината,
    в стаята се втурна и закашля.
    Листите разхвърля по земята,
    заедно с треви и прахоляк.
    Блъсна се във ъгъла, изохка,
    смигна ми, изхълца и побягна,
    стиснал в шепи кичурче от смях,
    вързано с раиран зимен шал.
    Омота се на кълбо в палтото,
    скъса го, фучейки, до ревера,
    монетка си намери, че и копче,
    смигна пак, изхълца и... изчезна.
  • Поздрав за красивия стих!
    "Прозореца отворих призори,
    там бе приседнал пролетният вятър
    и с топъл дъх взе тихо да шепти
    покани ме да полетим в полята."
  • Страхотно е! Силно ме грабна и развълнува този твой вятър! Дори от шест до пет, на силния му порив можеш и да полетиш, ако разтвориш крилете си!
  • !
  • Дочи,невероятна поетеса си, мила, неповторима! Харесвам стиховете ти, но този ми се закова в сърцето!
  • "Понякога е печеливш билет,
    макар за кратко, да прегърнеш вятър..."

    Много ми хареса! Поздрав!

  • А какво е вятърът? Нечий дъх
    Прегръдка с обич!
  • Харесах,Доче и аз.Поздрав!
  • Много!!! С поздравления!
  • Поздравления!
    Много!

  • Уникална си!!!
Предложения
: ??:??