В едно далечно тъжно лято...
от другата страна на този ден
в най-крайния от всички покриви
живее вятър с мъничък щурец
и нощем ниже тихи ласки
по бледите пътеки на безброй звезди
завихря облаци с надежда
и мъничко любов дори...
с няколко неказани молитви
с всичките заглъхнали слова
от следващите празни утрини
навървя си пътеки към дома ...