Осъждаш ли от неразбиране?
От думите боли като плесница,
оставят в теб куршумени следи.
А може... по-леки от крило на птица
да възкресяват в утрото цветя.
Орисан ли е Яворов навеки,
със жаден взор, да следва своя блян?
Да, Мина е недостижимо съвършена...
А след изгарящата страст на Лора
е само пепел... след война.
Кемал, покой дано намери
до своята Балканска роза - Мити!
Откъсната от друг,
но недокосната останала в сърцето,
във кътчето, запазено за Ататюрк.
Осъждаш ли от неразбиране?
А болката изгаря разделените...
и кръстът им е тежък до смъртта!
© Александра Сергеевна Всички права запазени