6.11.2020 г., 11:09 ч.

От двете страни на часовника 

  Поезия
435 7 21
И може би съдбата ти е с мен,
Макар и кратко - бяхме в небесата.
Едни живеят само ден по ден,
а други - заживяват и в мечтата.
Не искам да ме чувстваш като миг,
да чакаш ден по ден да ти се случа.
Стремежът да сме двама е велик.
Съдбата си в очите ти да уча.
Дори в това да има самота.
Дори в ума минутите да режат
плътта - една врата в реалността,
зад нея - звездоликите валежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Предложения
: ??:??