Вълни от пушеци. Мъгла.
И плачат друми, нявга романтични...
Безброй коли. Тъй лъскави. Гора.
Усти им зеят, вулканични.
Простенва въздухът. Беда!
Какво направи с нас прогресът?
От Екология крещя!
И от човешката намеса...
Втрещена е. Кърви Земята.
ДушИ я вечната печал.
Във смог потъва долината.
Снегът заспива - ням и бял...
Но стана мрачно. А във мене
искрят пожари от Слънца.
Земята гибелно да стене
не искам! Точка. Докога?!...
© Криси Всички права запазени