evropa (Нели)
217 1188
26.03.2007 г., 21:57 ч.

От годините 

  Поезия
637 0 6

Обзема ме ужас и паника цяла,

че главата ми вече е остаряла.

Паметта ми често ми изневерява,

мисълта – на изпитание ме поставя

 

Вървя и залитам като пияна -

спасение от това май вече няма.

Все се каня да се постегна

и към живота ръце да протегна.

 

Сутрин щом си надигна главата,

опитвам да стана сама от кревата,
ама дяволът в мен не ми разрешава,

все трябва някой ръка да подава.

 

Бях си изправена като фиданка,

а сега съм вече една крива сянка,

но още ме обземат сладки тръпки,

когато чуя  вън тихите ти стъпки.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря,мили момичета! желая и на вас пролетно настроение.!
  • Поздравявам те, мила!
  • "Ще се усмихвам ведро на живота,
    мъдро ще приемам есента,
    защото всяка възраст е красива,
    щом носим във душите младостта!"
    Желая ти младост в душата,мила Нели!
    Стихът ти много ми хареса!
  • Ей,Нели,добро утро !!Радвам се за теб !Радвам се,че пак си тук.А с главите,така ще е от сега нататък,но хич да не ни пука.ПОЗДРАВИ !!
  • това са стари тръпки от любовният ми период.главата се старая да я държа изправена,но често ми се налага да я подпирам за целта. лек ден и усмивки!
  • Ах, тези сладки тръпки...
    Нели, я вдигни гордо главата и давай смело напред - няма да се предаваме,я.
    Поздрави, мила
Предложения
: ??:??