Не ти вярвам, Ракел!
Не ти вярвам, че нашето детство
беше сиво и грозно, като очна протеза
на застреляна птица!
Не ти вярвам,
че през тъмни и страшни тунели
преминаваха наш'те години,
че с нещастни зеници,
като луди в депресия
през живота сме минали,
че едва сме спасили
между влака и влажната грапава твърд ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация