От извора
Спри за малко бързите си стъпки.
До извора ела и приседни.
Усещаш ли по тялото ми тръпки,
в очите неизплакани сълзи?
Недей да бързаш-нека ти разкажа
за времето, в което съм сама.
И моля се, дано не ми откажеш!
Ужасно имам нужда от това.
Откакто си заминал аз съм сянка.
Целувам те накрая на съня.
А утрото ми - тиха пепелянка,
промъква се и гони те от там.
И дните ми са празни и студени.
Небето се разплака от това,
че двамата сме вечно разделени
и цяла вечер тъжен дъжд валя.
И днес вали и тихо стене вятър.
И в мене още зее Самота.
СълзИте ми - едно солено ято,
политнаха към майката Земя!
Но истински те пазя във сърцето.
Във вените ми пулсът ти тупти
и само ти, единствен под Небето,
страшно си ми нужен, разбери!
И моля те, недей да ме упрекваш.
Изпий от шепите ми Любовта!
Откажеш ли ми, изворът ще секне
и аз ще стана камък, не жена!
© Мартина Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Целувам те накрая на съня.
А утрото ми - тиха пепелянка,
промъква се и гони те от там."
Очарована съм!!! -
Вилдан - привет! Радвам се, че си тук!
Привет и на теб, Любител, радвам се, че харесваш творчеството ми!
Дими, Ачо - вие сте винаги до мен-голямо Благодаря за подкрепата ви!
Петя-трудно е,но си заслужава борбата!
Ники-Още се пазя да не стана камък, това най-страшното! Поздрави! -
Мартина, все ми е на ума, че няма да станеш камък! Имаш заложби за други неща - за писане на стихове, за пълно отдаване на нещата, към които се стремиш. Голямо БРАВО!
-
Болезнено усещане,чувство на празнота при липсата на любим човек...
Наблюдаваш всички минаващи влюбени,хнанати за ръце,а вътре в теб всичко се раздира...Знам какво е... -
Едва ли от пламъка може да стане камък? Страхотна си! Поздравления!
-
Поздравления Марти,
Любов и затрогващо въздействие на стиха! Невероятна си... С обич Дими -
Хубави стихове1
-
Колко влюбено!
-
Много ме зарадвахте, приятели! Благодаря!
-
Прекрасни стихове, мартина!!
-
Извор си! Няма да пресекнеш! Страхотен образ на чистота, щедрост и всеотдайност си изваяла! Стройни стихове, които дишат с една фина чувствителност и пленителна женственост! Поздрав!
-
Прекрасно! Много!
-
А това тук е грамадия!
-
Много хубаво!
-
Прекрасен стих... Почувствах го... Поздрави и усмивки!
-
Няма да нахалствам, че ще ме гърми рейнджъра, ама ръка ще ти целуне: Зем.
-
Светле, Дани, Иво-благодаря. Ева-приемам прекрасния ти поздрав! Поклон!
-
Вместо поздрав:
На мислите ми в есенните тръни
препъна се Луната и замря.
Огря до дъно моето безсъние,
разпънато на кръст от самота...
... видя на суетата ми черупката.
И голата ми нежност освети.
Проблеснаха копнежите пропукани,
а женската ми твърдост се стопи,
че плачеше Луната коленичила.
С трънливата си мисъл я раних.
А тя предсмъртно светеше в очите ми
и в мене с болка раждаше се стих,
преплетен с ароматите на изгрева,
разголен от тъгата ми по теб...
И благодарен също. Че те има,
макар и да си толкова далеч... -
Поздравления...а този образ на пепелянката е запомняш се...
-
Много женствено и чувствено!Поздравления!
-
Много ми хареса!
-
Благодаря, че се спряхте при извора ми!
-
С риск да ме накажат от "управата", с ръка на сърце ти давам МНОГО <a href="http://smiles.33b.ru/smile.123085.html" target="_blank"><img src="http://s15.rimg.info/1832992972ceff4b337f0bb8a72e6511.gif" border="0" /></a>!!!
-
прекрасно е ! поздрав !
-
Пулсиращ стих - като пулса Вселенен... И аз имах нужда да те прочета, Марти...
-
Благодаря, Приятели! Прегръдки!
-
"Целувам те накрая на съня.
А утрото ми - тиха пепелянка,
промъква се и гони те от там."
Много харесах!Поздрави! -
Красотичка!
-
И днес вали и тихо стене вятър.
И още в мене зее Самота.
СълзИте ми - едно солено ято,
политнаха към майката Земя!
Красиво и тъжно -
браво бе, Мартине! много даже!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Привет!