lorsa (Лора Димитрова)
96 385
24.11.2009 г., 0:41 ч.

Oт малка с глупостта си боря се... 

  Поезия » Любовна
1153 0 10

Не знам какво е загуба на време.
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш,
 защото всяка среща бе случайност -
кому е нужно чувство за тегловност?
Кому е нужен поглед от окаяност?
Диханието на нощта ме свари
полуанфас, изцяло неподготвена.
Очаквах, че познатото "по старому"
ще се изроди във "неудобство", но
лятото ме заблуди с крилете си.
(А аз от малка с глупостта си боря се.)
Така навързах сбърканото в себе си -
отпуснах тетивата. И опомних се...
Въпросът бе, че ти не ме запомни
недокосната...
В която бе се влюбил.

И намерих се разпръсната по пода.
Намерих се.
Когато те загубих.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??