djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
28.03.2017 г., 12:53 ч.  

От мене прати му... 

  Поезия » Любовна
3360 30 44

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми?

Че погледът мой не достига до там.

Далече, далече отдавна замина

и нищичко вече за него не знам.

 

Къде ли се скита? Дали още помни

онези изгарящи, шеметни дни...

Последните думи: "Ще пиша напролет,

усмихвай се, мила, недей да тъжиш".

 

А тя вече тук е и всичко нашари

с ръка на художник и с чудни бои,

дърветата, храстите... Птичи фанфари

огласят простора и свежест струи.

 

Но него го няма... Разкошът картинен

невидим остава. Слепец съм сега.

Единствено в пътя все още се взирам,

по който завръща се пак любовта.

 

Щом срещнеш го някъде, Ветре, прати му

вест бяла, милувка и тази сълза.

В очите му – пареща – ти постави я,

тя нека за мен му разкаже сама.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??