(Дано да ме изтърпите до края, че май се малко поувлякох) :)
В конце концов - реших и се прежалих -
от модни Ас-ове най-търсената бях.
Параф положих - с "В...ж" спечелих
и, тъй наконтена, на подиум стоях.
Преди това в гримьорна ме затвори
стилистът Генчо (беше ми съсед),
във лявата си кунка мойта сложи
и ми положи макиажа в ред!
Той 'зе една голяма баданарка -
ръснá белúло, устни начервú,
в очите стъкълцата-лещи сложи
и с букли подреди ми вси коси.
Чепик обух и платьето нахлýзих,
ма 'га чурапите реших да си опнá,
вси бримки на света ми са пущúха
и аз ревнáх - кат яре без коза.
И в чудо са видя тоз мой комшия,
но сълзи и сополи ми изтри,
набързо ма оправи (на кушия),
придвижи ма и речe: Ай, върви!
На сцена щом стъпúх, са ококорих -
бре туй ли е то модното ревю,
чи ръкоплескат всички тези 'ора...
(Ега'и, тва е цял гювеч - тюрлю!)
Та значи... гръбчето от раз изправих,
носа качих си чак до висини,
походка на пантера даже сложих,
обаче... спънах са и паднах по очи!
Резил голям! Сега какво да сторя!?
Как да оправя някак си това меле,
в което падаха моми като след буря,
'ма най-отпреде аз - като гюлле?
Тоз час скокнá един м' ти кавалер,
ръка подаде ми, отупа ми прахта,
прегърна ме и като землемер*
измери ме от доле до... гръдта.
Вратата с пирует открехна леко,
подаде ми с жест букет цветя
и рече тъй, загледан в деколтето:
"Дали ш' мога да ви посетя,
когато сте обаче сам-самичка?
Аз искам с вас да прекося
гори, поляни и морета - всичко...
Та вий сте мoята отколешна мечта -
находка, 'дето няма нийде
из всичките околни светове!
Е, сладка моя, идвай, хайде -
да изживеем влюбените мигове!"
---------------------------------------------------------
землемер* - строителен инженер, геодезист, картограф
© Петя Кръстева Всички права запазени