15.11.2008 г., 20:58 ч.

От моето сърце 

  Поезия
803 0 1

Не е моят глас това,

сърцето ми говори.

Моля те, чуй ме сега,

а после реши какво ще сториш.

 

Харесах те в мига, в който те видях

и дълго пазих само спомен,

но време е да ти кажа какво видях,

ангел като от небе отронен.

 

Беше ти със своите другарки,

смееше се ведро, от все сърце,

с този смях сърцето ми прободе,

прониза го копидонова стрела, с перце.

 

Постоянно говоря на приятел

за теб, за твоето нежно лице,

а той като предател

смее се на моето сърце.

 

Но - "Не - каза той -

не смея се за това, че я хареса,

радвам се за приятеля свой,

че намери своята принцеса."

 

Е, принцесо моя, отговори

би ли останала с мен до зори,

да се смеем и говорим в нощта,

това да бъде нашата съдба?

© Иван Батев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??