Горчиво чувство на безразличие
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,
бетонното, силното, твърдото.
Красива и нежна била за мнозина,
признавали са ми го неведнъж.
А аз единствено реших да я мина,
нали все пак съм съвременен мъж.
Пак съм с нея и отново е гола.
Вместо сутиена, съблича душата си.
Изритвам я набързо от хола
и покривам нервно с ръце главата си.
Да те измъчвам никак не желая.
Да превъзмогна себе си, не става.
По добре за тебе да нехая,
отколкото сам да се задавя...
© Цуци Всички права запазени