20.05.2016 г., 8:01 ч.

От обич 

  Поезия » Любовна
356 0 0
Не знаех, че бдиш над съня ми,
че цялата нощ си ме гледал
и вълнение още усещаш,
сякаш за пръв път ме срещаш.
Оставих ти тежкото бреме,
да носиш на твоето рамо,
аз да летя в небесата
и волно да газя росата.
Спокойно съм спала, когато,
решавал си сложни проблеми
и само, защото ме има
болката става търпима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Предложения
: ??:??