август 2015 Румяна Славова
Дълбай в сърцето ми без жал;
ками забивай надълбоко;
в прахта го ритай и тъпчи;
любовта убивай равнодушно...
Нали с всичките предишни,
настоящи и излишни,
тъй си свикнал-
щом си "мъж на място"-
трябва тях да ги боли!?
Раните им хапят настървено,
глозгат крехките души,
докато прокълнат деня
на ваш'та среща
и намразят си съдбата,
и цвета на твоите очи.
Но в омраза се превръща,знай,
само слабата любов!
За теб аз истинската пазя
и невъзможната цена платила бих.
А ти забивай в мен
игли,пирони и ножове...
Жива плът,къс по къс,режи!
С прошка ще лекувам
своите жестоки рани.
Ще капят листчета от рози
вместо кръв.
Белези ще заличавам,в миг,
с пречистващата нежност в мен.
Въоръжена със сияйна вяра
всяка мъка ще забравям.
Всичките ти своенравия
стоически ще изтърпя-сама!
Жената в мен не ще пречупиш!
Чудеса,от обич,мога да творя!
Знам,като дете без дом,
тихо плачеш за любов...
Но по-лесно е да мразиш
и да бъдеш вечно лош.
Още дълго на страха ли
ще останеш роб?
Недей,не се оставяй
да те води гордостта!
Ела да те науча,драги,
колко сила има в обичта!
© Румяна Славова Всички права запазени