23.07.2024 г., 11:20 ч.

От обич 

  Поезия » Любовна
199 3 2

От обич със какво не играх, 

от обич лъгах, плаках, проклинах,

от обич замръзвах, горях, 

от обич изграждах и сривах.

От обич се смях и в тъга, 

топях се без пламък, заравях 

в жаравата и ръце, и крака, 

от обич воювах и бягах. 

От обич умирах и пак 

възкръсвах, отново пропадах 

от обич търсих смисъл и знак 

и за жълти пари ги продавах. 

И купувах, и търгувах един блян 

и си плащах, и дължах, заборчнявах…

От обич стигнах даже до там, 

че сама себе си трудно познавах. 

От обич, от обич каква!

Гдето само зад зъби се пази

и в юмруци…а за нея така 

най-накрая единствено мразиш. 

 

© Магдалена Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичта е милостив палач,но в страдание будува!
    Низвергната в лунен здрач:душата за обич бленува!💕
  • след това идва обичта
Предложения
: ??:??