От обич и за обич сме родени!
Каква е таз бемилостна Съдба?
След теб да тичам, ти след мене,
без да се срещнат нашите сърца!
Боли, когато те погледна!
Боли, когато те мечтая!
Боли, когато в унес сънен
отправям се със теб в безкрая...
Боли със всяка мисъл, мигла,
потрепваща за теб в деня!
Боли от осезаемата липса!
Боли за теб и теб в нощта!...
Болят сълзите! Лечебно е небето!
Боли ги всички Богове!
Затова, че се поддаваме
на ужасните си страхове!...
Страх да живеем, да обичаме,
да търсим истината си в света,
да вярваме, да се обричаме,
да приютиме Любовта!
Защо? Къде сте, Богове ?
Увереност да ни дадете!
Какъв е смисълът от вашата роля?
Със стрелите си да ни бодете?
Не сме безсмъртни като вас!
И жива в нас е Любовта ни,
и да напуснем този свят,
тя вечна пак ще си остане!
© Соня Всички права запазени