От поглед

6.02.2021 г., 7:44 ч.

Поезия » Любовна

394 1 0

Срещнах, случайно,
по пътя си, мъж.
Висок бе,
наперен и снажен.
Очите му - бури,
напомяха дъжд,
а погледът - тъмен и влажен.
Срещнах го, без да го търся, изобщо.
Нито с очите си, ни със сърцето.
(Двете ми, нямат си нищичко общо.)
Едното, назаем, от някой, е взето.
Ще питаш, читателю, дали съм се спряла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

От поглед

Искате да прочетете повече?

Предложения